~~вАмПиРиТе~~

Оказва се, че легендата за вампирите може да бъде обяснена с болестта БЯС. По-рано слуховете за среднощни същества, пиещи човешка кръв, са били приписвани на хора болни от шизофрения, докато един испански невролог не стигнал до извода, че в крайна сметка вампирите са хора страдащи от бяс. Тази идея се зародила у него докато гледал филм за вампири, а по сериозни доказателства получил след задълбочено изучаване на антропологични данни и старинни медицински ръкописи. По думите на професора описанията на вампирите и болните от бяс хора си приличат удивително много. Освен това, епидемия предизвикана от това заболяване се е разразила в Унгария приблизително през 1721-1728 год. - именно там и именно по това време се появяват и първите легенди за вампири. Приблизително 25% от страдащите от бяс хапят други хора. Мнозина от тях, също както вампирите, не носят в себе си огледала и силно миришещи вещества. Ако болният подуши силната миризма на чесън (едно от популярните оръжия срещу вампири)или види отражението си в огледало, може да получи силни спазми в гърлото и лицевите мускули. В резултат на това, отбелязва невролога, болният може да започне да издава хрипливи звуци, да оголва зъбите си, а по венците му избиват кървави петна. Повечето вампири са мъже, а заболяването бяс се среща при тях 7 пъти по често отколкото при жените. Вампирите, както е известно, не издържат на дневна светлина, а страдащите от бяс често бродят нощем. Освен това вампирите имат ненормално привличане към представителите на противоположния пол, а при “бясните”, вследствие на заболяването, се получават увреждания на мозъчните центрове контролиращи емоциите и поведението, в резултат на което сексуалната им активност се повишава. Легендарната способност на вампирите да се превръщат в животни (например, в прилепи) може да се обясни с това, че хора и животни със сходно яростно и странно поведение, могат да се приемат за едно и също същество, смята професора. В началото на ХVІІІ в., когато върколаците били основна тема по вечерните събирания, умрелите често били изваждани от гробовете си, за да се провери били ли са вампири или не. За такива били смятани мъртви, които излеждали като живи или от устата им капела кръв. При хората починали от бяс, се наблюдава кръвотечение от устата дълго време след смъртта. Ако тялото бъде заровено във влажни и студени райони като например на Балканите, то може да се запази в добро състояние в продължение на месеци или дори на години.

иСтоРиЯта нА сРеБьРнИтЕ оБлаЦи
 

Сребърните или както още ги наричат - мезосферни облаци, се явяват най-високите облачни образувания, наблюдавани в граничния слой на Земната атмосфера на височина 73-96 км. Средната височина на появяването им е установена с доста голяма точност и е равна на 82,4 км. (плюс/минус 1 км). За разлика от тропосферните облаци, мезосферните се намират в зоната на активно взаимодействие между атмосферата на Земята и космоса. Междупланетния прах, метеоритно вещество, заредени частици със слънчев и космичен произход, магнитните полета, постоянно участват във физико-химични процеси протичащи в най-високата част на атмосферата. Резултатът от тези взаимодействия често можем да наблюдаваме под формата на полярни сияния, емисионно осветяване на атмосферата, метеоритни явления, изменения на цвета и продължителността на здрача, появата на … сребърни облаци. Външно сребърните облаци наподобяват тропосферните. Те се наблюдават нощем, през летните месеци и основно по средните ширини на Земята. Притежават собствена светлина, т.е. винаги изглеждат светли на фона на тъмното небе. Необикновенната флуоресцираща светлина, която излъчват, както и необичайната им форма, привличат погледа на наблюдателя. Ето как ги е описал един от първите изследователи, руският астроном В.К. Цераски, през 1885 г.: “Тези облаци ярко блестяха на нощното небе с чисти бели и сребристи лъчи, с леко син отенък, приемайки в непосредствена близост до хоризонта жълто-златист отенък. Имаше случаи, когато от тях ставаше светло, стените на сградите съвсем видимо се озаряваха и неясните очертания на предметите рязко се забелязваха. Често облаците образуваха слоеве или пластове, наподобяващи редици вълни или пясъчна плитчина, покрита с гребени и вълнисти неравности…”. З това наименованието “нощни светещи облаци” (Noctilucent clouds) най-точно отговарят на външния им вид. (в международната практика е прието тяхното абревиатурно съкращение NLC) * * * Сребърните облаци били открити съвсем неочаквано и наблюдавани едновременно в много страни през лятото на 1885 г. На 8 юни Т.Бакгауз станал свидетел на феномена в Германия, на 12 юни В.К. Цераски забелязал облаците над Русия, на 10 юни В. Ласка - над Чехия, на 23 юни Е. Гарвит - над Естония. Научните среди били удивени от откритието на това ново атмосферно явление. Странен бил и факта, че при вече сериозно развитата наука за атмосферата на Земята (по това време в Европа и Русия работели десетки астрономически лаборатории и стотици метеорологични станции), нощните светещи облаци, останали някакси незабелязани до този момент. Имало регистрирани единични наблюдения на подобни явления в различни времена, но качествени и пълноценни изследвания и описания липсвали. Създало се впечатлението, че до 10 юни 1885 г. ярките сребърни облаци просто не са се появявали. През 1886 г. необичайното явление отново било регистрирано в много страни от Северна Европа., а през 1888 г., били наблюдавани в Южното полукълно над територията на Чили. С какво е свързано тяхното масово появяване в края на ХІХ в. за нас си остава загадка. Първите опити да се обясни природата на сребърните облаци били свързани с изригването на вулкана Кракатау на 27 август 1883 г., когато в атмосферата на Земята, на височина от 70-80 км. били изхвърлени 6 до 18 кв.км. пепел и ситен прах, които паднали на площ от 3,8 млн. кв.км. В резултат паднало нивото на директната слънчева радиация, а средните годишни температури се понижили с 0,5-1,0 градуса. В продължение на 2-3 години били наблюдавани оптически атмосферни аномалии, изразяващи се в разноцветни изгреви, поява на дневни ореоли, изменение в поляризационните свойства на атмосферата. Въпреки грандиозното изригване на Кракатау, потвърждение на “вулканичната хипотеза” така и не се появило. В последствие, на 6 юни 1912 г., в Аляска, мощно изригнал вулкана Катмай, но съществени изменения в появата на сребърните облаци не последвали. Поредната идея, за обяснение на природата на тези височинни облаци, била свързана с притока на космическо вещество към Земята. Както е известно, в края на юни началото на юли, т.е. периода на максимална видимост на сребърните облаци по средните ширини на Земята, идва най-интернзивния космически поток действащ през деня - бета Тауридите (?). Съветските изследователи Л.А. Кулик и Л. Апостолов, допускали възможността облаците да се образуват от метеоритно вещество. Трябва да се отбележи, че идеята за образуване на сребърните облаци от проникването на опашката на комета в земната атмосфера, е изказана още през 1930 г. от американския астроном Харлоу Шепли. Метеоритната хипотеза просъществувала до началото на 50-те години, когато било сформирано най-пълното описание на състава и температурата на горния слой на атмосферата и възникнал нов, кондензационен модел за образуване на сребърните облаци. От този период започва и активното международно сътрудничество, създават се комплексни програми и най-важното, свързано с космичаската техника - появяват се нови методи за изследване. В края на ХХ век, появата на сребърните облаци била свързана с друг клас обекти от Слънчевата система - мини-кометите. По мнението на изследователите В.Н. Лебединец и О. Курбанмурадов, именно компактните кометни образувания, регулярно появяващи се от космоса, внасят в горните слоеве на атмосферата необходимото количество вода за образуването на сребърните облаци. * * * Някои интересни етапи в историята на изучаването на сребърните облаци от момента на тяхното откритие: 8-12 юни 1885 г. - сребърните облаци се наблюдават в различни точки на Европа. Германия - Т. Бакгауз и О. Иессе Чехословакия - В. Ласка Русия - В. Цераски Естония - Е. Гартвиг Същата година, руските астрономи В. Цераски и А. Белополски, след провеждането на базови наблюдения, определят височината им на 75 км. 1887 г. - О. Иессе получава първите фотографии на сребърни облаци. В същото време немският физик Ф. Колрауш се опитва да обясни причините за появата им с най-голямото в историята на човечеството изригване на вулкана Кракатау. Идеата на Колрауш била много проста - вулканичната пепел и водната пара, изхвърлени на голяма височина замръзват, образувайки мъгливи или ледени облаци. О. Иессе, поддържайки тази хипотеза като цяло, на свой ред исказва предположението за малко по-различен състав на облаците, имайки предвид кристалите лед състоящи се от леки вулканични газове (например водород). 20 декември 1888 г. - Щубенраух за пръв път наблюдава подобни облаци в Южното полукълбо - Чили. О. Иессе пръв предлага кондензационната хипотеза за образуването на сребърните облаци, приемайки, че те се образуват от неизвестен газ, изхвърлен към горната част на атмосферата при изригването на вулкани. 1889 г. - На базата на точни фотометрични измервания била определена височината, на която се образуват тези облаци от О. Иессе = 82,02 +/- 0,009 км. 30 юни 1908 г. - в повече от 40 точки от Западна Европа и Русия са наблюдавани аномално ярки сребърни облаци, които впоследствие се оказали свързани с взрива на Тунгуския метеорит. 1923 г. - И.И. Путилин изказва идеята, че сребърните облаци луминисцират под действието на ултравиолетовите лъчи на Слънцето. 1926 г. - Известният изследовател на метеорити Л.А. Кулик и метеоролога Л. Апостолов свързват образуването на сребърните облаци с навлизането в атмосферата на Земята, на крупни метеорити и комети. 1951 г. - Н.И. Гришин получава серия спектрограми на сребърни облаци. 1952 г. - А.И. Хвостиков създава кондензационната (ледена) хипотеза. 1957 г. - 1958 г. - Глобално изучаване на сребърните облаци по програмата Международна геофизична година. 18-19 март 1965 г. - космонавтът А.А. Леонов за пръв път наблюдава сребърните облаци от космоса, от борда на кораба /Възход-2”. 9 декември 1972 г. - от борда насамолет, прелитащ над териториите на Сирия и Иран, са наблюдавани сребърни облаци в нехарактерен сезон. Американски метеорологичен спътник регистрира сребърни облаци над дневната повърхност на Земята. май-юни 1973 г. - от космическата станция “Скайлаб” американският астронавт П. Вейтц наблюдава ярки сребърни облаци на ширина j=50 градуса от Париж до Харков. декември 1977 г. - 1978 г. - в продължение на 13 денонощия екипажът на космическата станция “Салют-6” наблюдава сребърни облаци над южното полукълбо на Земята. март-май 1981 г. екипажът на “Салют-6” многократно наблюдава появата на сребърни облаци в района на Екватора. 31 юли - сребърни облаци са наблюдавани по време на пълното слънчево затъмнение. 16-17 юли 1988 г. - необичайно ярки облаци са наблюдавани в района на Тунгуската катастрофа. 1992 г. - В.Н. Лебединец и О. Курбанмурадов изказват предположението, че источник на водната пара в мезосферата могат да бъдат мини-кометите. На свой ред, от сътрудницка на Държавния оптически институт, А.И.Лазарев се лансира идеята, че сребърните облаци представляват инверсионни следи от тези мини-комети.

                      лОх нЕс - пОрТаЛ кЬм дРуГи иЗмЕрЕнИя

Странни светлини, появили се в нощното небе над намиращото се близо до легендарното езеро Лох Нес селце Дръмнадрокит в края на януари т.г, възродиха отново легендите за чудовища и НЛО от други светове сред шотландците, съобщава в броя си от 31 януари местния вестник “Инвърнес Куриер”. Около 1,30 часа след полунощ съпругът на Лиз Гришам пръв забелязал необичайните илюминации през прозореца на своя дом и успял да ги заснеме със семейната видеокамера. “Това е нещо удивително, каквото и да е. То се върти и променя формата си”, споделя очевидецът. Мистър Гришам забелязал, че през визьора на камерата НЛО изглежда зелено, но реалният му цвят е яркосин. В основата и в горната част на обекта се забелязвали две тъмни петна, а в средата - въртящи се светлини. Според него реещото се елипсовидно тяло нямало нищо общо с оставящ диря метеор или самолет. Явлението било наблюдавано последователно няколко вечери и от други свидетели в Дръмнадрокит, които останали убедени в свръхестествения му произход. Светлината се придвижвала на северозапад и след това изчезвала от поглед, пропадайки подобно на хвърлен камък. “Ако трябва да съм честен, цялото село вярва, че това е НЛО. Претърсих астрономическите уебсайтове и не открих нито една звезда с такова поведение”, споделя Гришам. Шегувайки се с възбудата на своите съселяни, той подхвърля: “Очакваме отвличанията да започнат!” Мартен де Врийс от Шотландското астрономическо общество, изучил заедно със свои колеги видеозаписите на странното явление, признава, че не може да идентифицира обекта, но тъй като се е намирал твърде ниско, за да бъде небесно тяло, той най-вероятно е дело на човешка ръка. “Това е НЛО, защото е неидентифициран обект, но хората го бъркат с кораб на извънземните. Най-вероятно става дума за единичен източник на светлина, замъглен и “замърсен” от лошите атмосферни условия. Но ако бях го видял лично, сигурно щях да бъда много озадачен”, заключава де Врийс. Независимо от скептицизма на астрономите в околностите и над езерото Лох Нес нееднократно, включително и през деня, са забелязвани тъмни обекти, които нямат нищо общо със земните въздухоплавателни средства. Знаменателен е фактът, че НЛО се появяват в район, известен с друго фантомно творение - знаменитото лохнеско чудовище. Съвпадението е аргумент в подкрепа на изказаната от британският парапсихолог Рос Хемсуърт хипотеза, че езерото Лох Нес е портал между успоредни измерения, а Неси - същество от други светове. Той заснел подобно същество на филмова лента, докато изследвал междупространствено “усукване” в Ню Джърси. Хемсуърт се позовава на данните от сонарните проучвания на шотландското езеро Лох Нес, които така и не откриват доказателства за съществуването в мрачните води на легендарния дванадесетметров плезиозавър Неси, въпреки, че очевидци продължават да виждат чудовището да се издига на повърхността и се гмурка обратно в дълбините. Някои уфолози и ясновидци допускат, че НЛО над Лох Нес и мистериозният обитател на езерото са илюзорни творения, създадени от високоразвит разум, съществуващ извън познатото ни пространство, който разполага с мощно устройство за прожектиране на триизмерни холографски образи в нашата действителност